Защо всъщност Мона Лиза е най-известната картина в света?
„ Мона Лиза “ или, както италианците я назовават, Джокондата, е най-известната картина в света. С нея Леонардо не се разделял в никакъв случай, отнесъл я със себе си във Франция през 1516 година След Френската гражданска война Наполеон си я присвоил, с цел да я закачи в банята си, а през днешния ден 80% от посетителите на Лувъра влизат в музея, с цел да видят единствено нея.
Славата на тази картина е голяма и единственото пояснение за това е, че несъмнено крие нещо. Много въпроси витаят, изписано е доста мастило по въпроса за какво Леонардо не се е разделял с „ Мона Лиза “, коя е дамата на този портрет, за какво се усмихва по този начин, какво желае да каже фонът и... какво ли още не. Включително цялостен комплект всевъзможни нелепости, свързани даже с извънземни.
„ Мона Лиза “ е описвана като загадка, тайнственост, шедьовър, прославяна е още веднъж и още веднъж най-малко един век, до момента в който не сме я приели за най-най-известната и може би даже за най-красивата картина в света.
Но в случай че мислите, че тази картина е доста по-хубава от... да вземем за пример от всички останали картини на Леонардо, не е тъкмо по този начин. Джокондата е образец за нещо друго – за това по какъв начин изкуството навлиза в всеобщата просвета и по какъв начин едно произведение се трансформира в поп икона.
И може би през днешния ден в никакъв случай не бихме се блъскали в залата, където е изложена, можеше даже да я отминаваме, в случай че не беше... открадната.
Преди обаче да ви разкрия кой е крадецът, би трябвало да ви опиша малко за британеца Уолтър Пейтър. Есеист и арт критик, той станал прочут през 1873 година с книгата си „ Ренесансът “. Пейтър бил доста огромен обожател на Джокондата и впрегнал всички сили на перото си, с цел да я опише в същинска ода, защото по това време словото било най-въздействащият метод да се опише нещо красиво, което хората действително не могат да видят. А той имал подарък слово и изцяло се престарал! В излиянията си за Джокондата да вземем за пример споделил, че „ тя е по-стара от скалите, върху които стои “ и „ като върколак е била мъртва доста пъти “.
Хората напряко полудели от екстаз пред тези кичозни описания. Дори Оскар Уайлд ги харесал и ги описал като „ мюзикъл на мистичната прозаичност “. Отзвукът от думите на Пейтър бил толкоз огромен, че не минавало арт събитие – от научни лекции до вечерни сказки, където да не се употребяват описанията на Пейтър, когато се споменавала „ Мона Лиза “. Славата й повишена неимоверно, само че не се трансформирала незабавно в най-най-известната картина. Други неща спомогнали.
Славата на тази картина е голяма и единственото пояснение за това е, че несъмнено крие нещо. Много въпроси витаят, изписано е доста мастило по въпроса за какво Леонардо не се е разделял с „ Мона Лиза “, коя е дамата на този портрет, за какво се усмихва по този начин, какво желае да каже фонът и... какво ли още не. Включително цялостен комплект всевъзможни нелепости, свързани даже с извънземни.
„ Мона Лиза “ е описвана като загадка, тайнственост, шедьовър, прославяна е още веднъж и още веднъж най-малко един век, до момента в който не сме я приели за най-най-известната и може би даже за най-красивата картина в света.
Но в случай че мислите, че тази картина е доста по-хубава от... да вземем за пример от всички останали картини на Леонардо, не е тъкмо по този начин. Джокондата е образец за нещо друго – за това по какъв начин изкуството навлиза в всеобщата просвета и по какъв начин едно произведение се трансформира в поп икона.
И може би през днешния ден в никакъв случай не бихме се блъскали в залата, където е изложена, можеше даже да я отминаваме, в случай че не беше... открадната.
Преди обаче да ви разкрия кой е крадецът, би трябвало да ви опиша малко за британеца Уолтър Пейтър. Есеист и арт критик, той станал прочут през 1873 година с книгата си „ Ренесансът “. Пейтър бил доста огромен обожател на Джокондата и впрегнал всички сили на перото си, с цел да я опише в същинска ода, защото по това време словото било най-въздействащият метод да се опише нещо красиво, което хората действително не могат да видят. А той имал подарък слово и изцяло се престарал! В излиянията си за Джокондата да вземем за пример споделил, че „ тя е по-стара от скалите, върху които стои “ и „ като върколак е била мъртва доста пъти “.
Хората напряко полудели от екстаз пред тези кичозни описания. Дори Оскар Уайлд ги харесал и ги описал като „ мюзикъл на мистичната прозаичност “. Отзвукът от думите на Пейтър бил толкоз огромен, че не минавало арт събитие – от научни лекции до вечерни сказки, където да не се употребяват описанията на Пейтър, когато се споменавала „ Мона Лиза “. Славата й повишена неимоверно, само че не се трансформирала незабавно в най-най-известната картина. Други неща спомогнали.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ